Профилактика

Периодичните прегледи са най-важната стъпка за добрата профилактика. Добре е те да се извършват поне два пъти годишно. Само така могат на време да се лекуват зъбния кариес и пародонталните заболявания, както и да се избегнат техните усложнения, чието лечение е по-продължително, по-трудно и по-скъпо. Особено важни са те за децата, като така свикват с обстановката в кабинета. Освен това при наличието на проблемни зъби те се лекуват навреме и безболезнено, с което ги предпазваме от лоши преживявания, с които асоциират повечето хора ходенето на зъболекар.

Орална хигиена

Добрата орална хигиена е ключов фактор за предпазване както на зъбите така и на венците. Най-честите заболявания – зъбен кариес и пародонталните са в резултат на натрупването на зъбна плака и съдържащите се в нея бактерии. Целта на оралната хигиена е да се контролира и сведе до минимум натрупването на зъбна плака.

Това се постига основно по следните начини :

  •  Редовно почистване на зъбите, венците и езика с четки за зъби, конци и четки за  междузъбни пространства.
  •  Жабурене с различни разтвори, които подтискат плакообразуването.
  •  Стимулиране на самопочистването на зъбите чрез подходящи храни.

Професионална орална хигиена

Осъществява се от стоматолога в кабинета. Добре е да се извършва на 3 – 6 месеца. Осъществява се със специален апарат, действащ на принципа на ултразвук, след което зъбите се полират със специални четки и паста. Тя помага чрез по-пълноценно премахване на зъбната плака, като при тези посещения пациентът има възможност да разбере къде се справя с почистването и къде е необходимо да положи повече усилия.

Лична орална хигиена

Лична орална хигиена е тази която всички ние осъществяваме поне два пъти дневно и която е най-важният фактор за да имаме здрави зъби и венци. Миенето на зъби два пъти дневно не гарантира отстраняването на зъбната плака. Важно е да се усвоят правилните техники на четкане, както и задължително да се използват спомагателни средства – конци и четки за междузъбни пространства. Може да се използват допълнително и антиплакови разтвори за жабурене.

Методи на работа с ръчна четка за зъби.

  • Измитащи движения. Косъмчетата на четката се притискат към зъбите и венците под ъгъл около 45°. Прави се въртеливо измитащо движение от венеца към зъба. Препоръчван от много специалисти метод. Подходящ за по-големи деца и възрастни
  • Кръгови движения. Влакънцата на четката се притискат към зъбната повърхност и се извършват кръгообразни движения. Подходяш е за деца, като често движенията се оприличават на рисуване на дим от комин.
  • Вертикални движения. Косъмчетата на четката се притискат към зъбите и се движат нагоре надолу.
  • Хоризонтални движения напред – назад – четката се поставя перпендукулярно на зъбната повърхност и се придвижва напред – назад. Методът не е добър, може да причини изтриване на зъбите при силен натиск и др.

Метод на работа с електрическа четка за зъби

Почистване на зъбите с конци и четки за междузъбни пространства

Необходимо е колкото почистването с четка и паста за зъби. С четка могат да се почистят само тези повърхности на зъбите, които са към бузите и устните, към езика, както и дъвкателната им страна. Стените на зъбите, с които те се допират един в друг остават непочистени. Именно тук започва развитието на повечето кариеси при децата в училищна възраст и при възрастните. Затова личната устна хигиена е пълна и ефективна тогава когато са почистени междузъбните пространства. При наличието на мостови конструкции в устата единствения възможен начин за почистване на местата между мостокрепителите и мостовите тела, заместващи липсващите зъби е чрез четки за междузъбни пространства /интердентални четки/. Последните се използват още при шинирани зъби, поставени брекети или при по-големи междузъбни разстояния.

Използване на разтвори за жабурене

Флуорна профилактика

Флуорът е елемент, който може да се включи в структрата на зъба и да повиши неговата минерализация и устойчивост към кариес. Това е и причината да се препоръчва контролирания прием на флуор още по време на бременността.
Приемът на този елемент може да стане по два начина: вътрешно/ендогенно/ и външно/екзогенно/.

Ендогенна флуорна профилактика – осъществява се по няколко начина:

  • Флуорирана вода – в някои от марките минерална вода на пазара има високо съдържание на флуор /Девин, Хисаря/ поради което приемът им трябва да бъде контролиран. В някои райони на България /Поморие, Бургас/ има повишено съдържание на флуор в питейната вода. Там често се наблюдава флуороза на зъбите поради предозиране на органзма.
  •  Флуорни таблетки
  • Флуоризиране на солта, млякото и др.

Независимо от източника е важно да се изчисли дневния прием на флуор, съобразен с възрастта на детето и каква част от него се осигурява чрез водата /минерална и питейна/ и каква част е необходимо да се приема допълнително /чрез таблетки и др./

Външно или локално флуор се прилага в устата, върху вече пробилите зъби. Това става чрез пастите за зъби /флуорни пасти се препоръчват за деца над 3 години/, разтвори, гелове, лакове и др. Пастите и разтворите не се преглъщат. Използват се ежедневно.

Силанизиране

Представлява покриване на част от дъвкателната повърхност на зъбите със специален материал. Прави се на временните кътници и на постоянните кътници и предкътници и е ефективен начин за предпазване от кариес. Нанасянето на силант се препоръчва в първите две години след пробива на зъба, особено за постоянните зъби. Тогава те са по-слабо минерализирани /в момента на появяването в устата зъбите са с ок. 20 % по-ниска минерализаия от нормалната/ и са по-податливи на кариес по дъвкателните повърхности.

Процедурата е абсолютно безболезнена. В едно посещение могат да се силанизират няколко зъба. Върху дъвкателните повърхности се нанася гел, който подготвя емайла за свързване, промива се, подсушава се, нанася се силанта и се осветява с фотополимерна лампа. Така той се втвърдява. Поставените силанти трябва да се наблюдават на всеки 6 месеца и при необходимост да се подменят. Това обикновено става през период от половин до една година.

Хранителна профилактика

Профилактика на ортодонските заболявания

Важни за профилактиката на зъбно – челюстните деформации и аномалии са редовните профилактични прегледи. Още от ранна детска възраст е възможно да се установят някои вредни навици, които ако не се отстранят навреме могат да доведат до трудно лечими състояния в бъдеще.

Важно е майката да обърне внимание на личното си здраве по време на бременността, като се знае, че някои заболявание /рубеола, грип, тежки авитаминози/ могат да увредят плода. Други фактори имат също неблагоприятна роля – радиация /включително рентгенови снимки/, алкохол, пушене, лекарства и др.

В ранна детска възраст с помощта на педиатри и стоматолози е важно да се установят наличието на :

  • вродени цепки
  • преждевременно пробил зъб
  • къс френулум на езика или устната

Важен е избора на подходящ биберон. Особено подходящи са бибероните тип NUK, предлагани от различни фирми.Те са анатомични и могат да служат както за хранене, така и за залъгалка.
Във възрастта около година и половина ролята на стоматолога е да даде препоръка на майката за :

  •  храненето да става с лъжица
  •  да се избягва задържането на храна в устата
  •  да се стимулира храненето с естествени продукти

С пробива на всички временни зъби освен инструкции за устната хигиена е важно да се следи за отклонения в захапката и подреждането на зъбите, наличие на вредни навици /смучене на пръст, неправилно гълтане и други/, има ли отклонения в лицево – челюстната мускулатура. Някои отклонения или вредни навици се повлияват по – лесно в началото, преди да са настъпили по –тежки промени.

Преждевременна/ранна/ загуба на зъби

За съжаление зъбният кариес засяга децата още в ранна възраст, скоро след оформяне на временното съзъбие. Лечението, което е особено трудно предвид работата с толкова малки пациенти трябва да се проведе навреме. В противен случай може скоро да се стигне до усложнения – пулпит, периодонтит и др. Пoнякога се налага да се извадят рано временни зъби.

Нормално на мястото на временния зъб трябва да пробие постоянен. Това невинаги е възможно. Формирането на постоянните зъби започва през втората половина на бременността и завършва след пробива им между шестата и дванадесетата година, т.е. зародишите им се развиват в челюстите на децата в период от няколко години. В случай, че се извади временен зъб преди да настъпи времето за пробив на постоянния е необходимо да се съобразят няколко фактора :

  •   Нормалните срокове за пробив на постоянните зъби.
  •   На рентгенография се оценява колко кост има над зародиша на постоянния зъб – необходимо е тя да е под 1 мм.
  •   На рентгенография се оценява какво е развитието на корена на постоянния зъб – необходимо е той да е по – голям от коронката.
  •   Измерва се мястото между временните зъби, което трябва да заеме постоянния зъб – то трябва да е достатъчно.

В случай, че тези изисквания не са изпълнени, т.е. се очаква постоянния зъб да пробие след повече от една година е необходимо да се постави местопазител. Неговата роля е да не позволява на съседните на извадения зъби да се доближат един до друг, затваряйки по този начин мястото за постоянния. Ако не се предприемат мерки навреме постоянните зъби ще се подредят неправилно, което в последствие ще създаде пародонтални проблеми и се нуждае от по-трудно и продължително ортодонтско лечение.

Местопазителите могат да бъдат различни видове. Те трябва да запазват мястото на зъбите в трите посоки и да не пречат на растежа на челюстите. Основно са два типа:

  1. Неснемаеми – коронка с пръстен – те са метални и се използват при единични липсващи зъби.
  2. Снемаеми – малки протезни конструкции, захванати за съседните зъби или венеца. Изработват се от пластмаса, в която са фиксирани пластмасови зъби, заместващи липсващите, а самата протезка е захваната с телени или пластмасови куки за съседните зъби или венеца. Не се забелязва, но това, че е снемаема създава известен дискомфорт и изисква допълнителни грижи.

Изборът на подходящ местопазител се прави след внимателен анализ.

В някои случаи поради заболяване или травма се налага да се извади преждевре -менно преден постоянен или временен зъб. При малките деца това е повече проблем за функцията – отхапване, говор. При по-големите деца обаче липсващия преден зъб се приема като сериозен естетически недостатък, може да доведе до нежелание на детето да контактува с приятели, да се усмихва и др. психически последствия.

Липсващия зъб в зависимост от възрастта на детето може да се замести с малка протезка местопазител или имплантат. Има вариянт и за малка мостова протеза, която обаче може да се изработи след 18 г.

Важно е да се знае, че челюстите и съзъбието растат и се оформят до 18 г./понякога мъдреците продължават да пробиват и дълго време след това/. Поради това се налага местопазителите да се подменят периодично. Подмяната обикновено става на около една година за местопазител в страничния участък и на 6-8 месеца за местопазител в предния участък на зъбната дъга.

'