Хирургия

Най – честата манипулация в кабинетите на общопрактикуващите стоматолози е екстракцията /ваденето/ на зъби. То се налага основно при следните заболявания:

  • Кариес и неговите усложнения /пулпит, периодонтит/
  • Пародонтит /пародонтоза/ – зъбите са силно разклатени, поради разрушаването на костта около тях, която ги държи
  • Счупване на зъби

Важно е да се знае, че първите две причини са лечими. Това означава, че даден зъб може да се запази в устата и да функционира години наред. Често лечението на тези зъби е по – скъпо и продължително от ваденето им. С изваждането на един зъб обаче се решава един проблем и се създава нов. Той трябва да се замести с изкуствен такъв – налага се поставяне на мост, имплантат, протеза и др. Моето мнение е, че ако един зъб може да бъде спасен трябва да се опита. Все пак най – доброто е ако човек се храни със собствените си зъби, а те са голяма ценност. Разбира се има случаи в които запазването им е невъзможно или крие рискове за общото здраве.

Ретинирани зъби

Най – често ретинирани /останали в костта/ са долните мъдреци, горните кучешки зъби, свръхбройни зъби и др. Обикновенно зъбите са в костта и не могат да пробият, защото са в неправилна позиция. Те не винаги причиняват оплаквания от страна на пациента. Все пак биха могли да увредят съседни зъби в който се опират. Лечението е хирургично – вадене на зъба или комбинирано – хирургично – ортодонтско – открива се част от зъба и той се издърпва от костта, докато заеме правилна позиция.

Затруднен пробив на зъбите

Нормално зъбите пробиват без усложнеия и болка. Често изключение са долните мъдреци. Често техния пробив е бавен, като е възможно да става в продължение на няколко години. Също така тяхното разположение в костта може да бъде неправилно /хоризонатално или наклонено напред, назад или настрани/, което не позволява нормалното им подреждане в зъбната редица. В процеса на пробив обикновенно се показва само част от зъба, докато останалата част е покрита от лигавица. Така между него и лигавицата се създава тясно пространство, в което навлиза слюнка, хранителни остатъци и др. То се почиства трудно, което е предпоставка да се развие възпаление или кариес. Обикновенно периодично се наблюдават някои от следните симптоми:

  • Болки при хранене и зачервяване на венеца
  • Болка, която се разпространява към ухото
  • Затруднено отваряне на устата
  • Подуване на лимфните възли
  • Повишаване на температурата и др.

Ако не се реагира на време е възможно да се появяват и по-сериозни проблеми. Лечението на затруднения пробив може да се осъществи по няколко начина в зависимост от случая.

  • Почистване и промивка – в голяма част от случаите с това се премахва болката и възпалението, особено в ранните етапи на възпалението.
  • Отстраняване на лигавицата над пробиващия зъб – представлява малка хирургична операция. Може обаче лигавицата отново да прорастне, което да наложи повторение на манипулацията след време.
  • Вадене на зъба – най-вече се пристъпва към вадене, при неправилно разположение на зъба, когато неговият пробив е невъзможен.

При необходимост лечението се извършва от специалист хирург.

Апикална остеотомия

Налага се сравнително рядко. Представлява хирургична операция при която се отстранява кореновия връх на заболелия зъб. Това се налага при невъзможност да проведе добро кореново лечение или проведено правилно лечение, но недобра реякция от страна на организма. Най-често се пристъпва към апикална остеотомия когато има :

  • Хроничен периодонтит /гранулом/, който не се повлиява от консервативно кореново лечение
  • Коренови кисти
  • Криви или непроходими коренови канали
  • Пробиване на стената на корена в близост до кокреновия връх
  • Счупени канални инструменти

Операцията се извършва с местна упойка /както при вадене на зъб/ от специалист хирург.